искам да бъда монета.
без значение колко ще струвам.
малка и мръсна.
колкото по-мръсна толкова по-добре.
да ме цапат колкото се може повече ръце.
колкото повече ръце, толкова повече очи.
когато ме извадят от джоба или портмонето,
да виждам причината в очите.
как купуват с мен сладолед на малко дете
или кацам в шапката на някои уличен музикант.
да бъда понякога ненужно ресто,
а друг път надежда в гладните очи.
да ме подхвърлят и търкалят.
да виждам света през нуждите на хората.
да купувам всичко и да бъда беден.
всички да знаят цената ми,
и пак, по свой си начин
да бъда безценен,
защото и аз ще знам каква е цената ми.
поне за себе си.
да знам че съм подарил на някой нещо
и съм отнел нещо на друг.
но за това не е нужно да си монета.
просто трябва да си човек.
но като монета поне съвестта ми ще ме остави намира.
защото аз ще съм средството,
а не причината.
искам да бъда монета.
защото никой не губи монетите нарочно.
те просто падат и изчезват.
зад дивана, по пътя, в автобуса.
и всички се радват да те видят.
наричат те късметче.
десет минути по късно, те дават за кутия цигари,
или за бакшиш на нетърпелив таксиметров шофьор.
и после пак от ръка на ръка, от джоб на джоб.
вземи ме, да мен, малката мръсна монета.
стопли ме в дланта си, и после ме продай за нещо ново.
имай нужда от мен, защото имаш нужда от нещо друго.
и после пак ме потърси.
и после пак ме продай.
искам да бъда монета.
малка и мръсна.
колкото по-мръсна, толкова по-добре.
колкото по-мръсна, толкова повече
купени усмивки.
купи си усмивка с мен, и после пак ме потърси.
за да знам че имам цена,
за да знам че съм безценен,
поне за себе си...